Зародишни срички

Неделчо Ганев е автор на стихосбирките "Зелена фабрика", "Мълчана вода", "Двойна спирала", "Индуктивна магия", "Генетична капсула", "Вечното сега", "Свръхзвукова светулка", "Мотаещо кросно", "Зърнени букви". И на прозаичните книги "Феномени на България", "Генераторът психотронен убиец", "Трети завет", "Бинарна луна", "Трикрако столче", "Записано на рабош". "Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова - малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост." Константин Павлов БЕЛИЯ СВЯТ Очи отворени към слънцето. Слънце с очи. Гледам белия свят, ненагледния. Снежинка премина сърцевината на лъча. Изби в снежна капка, кокиче е. Ексхумация: отворих двете слепоочия. Пчела пърха, омотана в ДНК на дете. Рудана превъртя ружата. С пет очи гледам белия свят. Няма кандисване, гледам, гледам: водя под ръка Венера Милоска. Другата й ръка бърше сълзата. ШАБЛОН ОТ ДЪРВО Уча един мъртъв да пише стихове. Направлявам болката, някога била рана. Режат носа. Гласните струни настиват. Няма шаблон за мъртъвци. Доле има такъв същ свят, както и горе. Мушнах ръцете в камъка. Стоплих премръзналите пръсти. Неделчо Ганев