Всичко се сбъдна

И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам край всички сергии кресливи; тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да преживям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко.