Всекидневното нищо

"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес описва съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, заедно с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, подкрепено и от признанието на Валдес, че “Всекидневното нищо” е нейният “роман-катарзис”. Без патетика Валдес прониква до “нищо”-то, кухотата и безсмислието, превърнати в същност и реалност във всекидневието й на острова. Единственият начин да преживееш подобна нищета се оказва иронията. Героинята на Валдес не е революционерка; тя просто търси спасение от обкръжаващия я кошмар. В хода на сюжета еротичната страст се превръща в писане и писането – в страст. Комбинацията от еротика и литературна ирония се оказват спасителния сал, върху който героинята преодолява омерзението. Валдес описва серията връзки на Йокандра с алегоричните образи на измамния писател Предателя, режисьора Нихилист, естетът Рис и най-добрия й приятел Червея (обидно название за непатриотите). За Йокандра двуполюсността на Куба се изразява най-ярко в алегоричния й двойнствен сексуален живот: тя редува нощите с „Нихилиста” (когото истински обича и с който изживява дълги, детайлно описани сексуални наслади) с тези, прекарани с „Предателя” (бившият й съпруг, когото иска да унижи). Изправена пред такъв мрачен избор, у Йокандра се възражда и сатиричната й природа, а също и стремежът й да се утвърди като писател (романът завършва със същата мисъл, с която започва, а тя се чуди дали тя създава думите или те нея).