Венерини коси. Роман

„Венерини коси” е роман за женското начало, каквото според мен е любовта. Мъжът съществува само защото обича жената, той се идентифицира единствено чрез нея, тя осмисля живота му – останалото е кариера, пари, война. Всички герои в романа се преплитат, сливат, съединяват в един – на жената, която иска да има право на любов, да обича независимо от всякакви лагери, войни, несправедливости, тоталитарни режими. Ако я няма тази любов, светът ще се преобърне като лодка, така както на едната й страна са натоварени войната, смъртта, омразата, на другата – тази първа любов на жената. Михаил Шишкин „Венерини коси” е велик роман – за любовта, която движи историята – вечна и неизменна по своята същност, за преходността на човека и безсмъртието на словото, за езика, мек и послушен като глина в ръцете на твореца, но по-твърд и от диамант, когато създава истинската реалност.Едно дълбоко реалистично и метафорично произведение, наситено с множество културни алюзии, своеобразен синтез между Джойсовия „поток на съзнанието”, набоковската откровеност и философичността на Умберто Еко. Михаил Шишкин (1961) е завършил германистика в Москва. От 1955 г. живее в Цюрих, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Автор е на три романа, за които получава всички най-престижни литературни награди в Русия – на сп. „Знамя” (1993) за първия си роман „Всички ни очаква една нощ”, „Букер-Smirnoff” (1999) за „Превземането на Измаил” и „Национален бестселър” (2005) и „Голямата книга” (2006) за „Венерини коси” (2005).За есеистичните си книги „Руската Швейцария” (2000 – Цюрих, 2006 – Москва) и „Монтрьо – Мисолонги – Астапово. По следите на Байрон и Толстой” (2002, Цюрих) е отличен с редица международни премии, сред които френската за най-добра книга от чуждестранен автор през 2005 г.