Вечер в страната на спомените Т.2

Две горящи свещи и букет от рози... ... От дъхът ни трепка синкавия дим, сенки по стените в причудливи пози ритъмът повтарят, в който се въртим... Вън вилнее буря, удрят по стъклата клоните на старият и корубест бряст. Мисля, че ме грабва „старата”, позната явно оживяла някогашна страст... Старият будилник тромаво затракал времето подгонва, да го улови - мълния внезапно през нощта пробягва и с небесен огън в миг ни освети... Ураган ни грабва, близък е момента той да ни захвърли на безимен връх... Тътенът от него в яростно кресчендо в резонанс вибрира с бързият ни дъх, че по върховете въздухът не стига и се диша тежко стигнал ли си там, а от ветровете свещите премигват, но и се разгарят с неочакван плам... Из книгата