Вълчицата излиза привечер

Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето – в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се прииска написаното от мен завинаги да е останало зад гърба им...