Тук съм / 1

... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата й мемоарна книга – „Дървото на живота”, издадена от ИК Жанет 45 през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две „книги на паметта” (от фр. memoire – „памет“), които ИК Жанет 45 с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”. Но ако в „Дървото на живота” Станка Пенчева е по-скоро свидетел на събитията (бидейки дете и млада девойка), то в „Тук съм” ни очаква нейният наистина вълнуващ разказ за живота от „огневата линия”, в който с пределна искреност, женственост и мъдрост авторката говори за любовта, мъжете, майчинството, брака, самотата, вдъхновението, думите, страстта, работата, книгите, приятелството...