Цветът на луната

Родена съм в Крит, в едно село, близо до Ханя. Баща ми беше учител, а майка ми - една романтична жена, на която й харесваше да чете романи, да слуша музика и да събира полски цветя. От баща си взех обичта и уважението към човека, а майка ми ме упъти към света на мечтите и приказките. В действителност ме отгледа баба ми, една умна, делова и смела жена, въпреки че беше загубила двама сина във Втората световна и в Гражданската войни. Тя ме научи на, може би, на най-същественото нещо - да гледам всяка сутрин изгрева. В дома ни се случиха едно след друго много трагични събития -смърт, затвори, бежанство. С две думи, преживяхме цялата най-нова история на Гърция и всичко това остави трайни следи . Много бързо в мен се зароди едно чувство на бягство. Откакто помня себе си, все бягам...Бягам и винаги на едно и също място се връщам - в тази червена къщичка, обкръжена с дървета и потънала в цветя. Бащиният ми дом! Следвах журналистика и няколко години работих като журналист. Един ден си казах: "Живей за самия живот!" Това и направих. В тази борба много неща и получих и загубих, но това е животът! Накрая ме спечели литературата. Всъщност, започнах да пиша още в началното училище. Първата ми творба беше едно любовно писмо до Бог. Истината е, че правех много и амбициозни опити да избягам от канализираното изкуство. Винаги съм го чувствала като тежък товар върху плещите ми. Накрая - не успях съвсем. Първата ми книга, "Червената къща", написах на двайсет години. После се заредиха: "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман", "Гаргите"... Ако ме попитате дали знам какво дойдох да правя в този свят, ще ви отговоря искрено: Да, знам. Да посея ягоди върху купчина тор! Алкиони Пападаки