Тринайсет. Капан за мисли

Миражът се ражда от жажда В пустинята, сред пясъци от думи... сложете върху вятъра следобеда от музея на бездушната памет Когато загубиш посоката С пчели и цветя се изпълва градината Потегляй, пътят ти те чака Търсете възела, а после разсечете Остава казаната дума до дясното ми рамо тича планина с ромон тих на ручей бърз Времето е сянка на момиче Пристанище далеч ще си намерим (Всеки ред е емоция на един от 13-те)