Тодор Генов: Литературна анкета

В мемоарните си произведения редакторът на вестник „Вик", поел публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, е разказал за много от житейските си патила, но осветляването им в раздумка на живо носи своя аромат. Още повече че макар и да беше над осемдесетте, писателят бе запазил хъса, който оцветява отношението му към заобикалящия го свят в миналото и в днешния ден. Така стъкмих книга и подпитах в Института за българска литература при БАН биха ли я издали в поредицата „Литературни анкети". Отговориха ми, че Тодор Генов не е в одобрения „свише" списък на писателите, които трябва да се анкетират. Зае се да ми помогне и Любен Бумбалов, тогава беше някакъв фактор в книгоиздаването, но не стана работата. Опитах се да „продам" ръкописа на Съюза на българските журналисти, но не успях. Нищо че по това време бях член на редколегията и шеф на културата във всесилното „Работническо дело". Заминах кореспондент на вестника в Прага и книгата остана в чекмеджето. Сега, във времето на забравите и „новите прочити", литературната, а и журналистическата наука не се интересуват от редактора на „Вик". Списание „Везни" пусна откъси от позабравения ръкопис и Иван Гранитски ми даде кураж, че читателите ще намерят интересни неща в него, а за литературната история и историята на журналистиката има полезни зрънца. Затова имам дързостта да извадя анкетата на бял свят. А бачо Тодор дано ми прости! Чувам басовия му глас: „Драги Коруев, какво направи ти, защо ме забрави?" Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев. Тодор Коруев