Стихове / Фернандо Луиш Сампайо

ГРАМЕРСИ ПАРК, 23°° СЛЕДОБЯД Какво остана от това, което можеше да остане В края на още една нощ, Освен този спокоен огън, Подкожен, Повтарящото се отмаляване на всички кости И това вдъхновение, което изпуска Небето от твоите развълнувани устни? Ако беше неспокойна, Можеше да задържиш това небе За още няколко секунди, "светлината на града се разтваря в канавките на твоя живот, Рамонито", както казваш, по-нарена от Кармелита Тропикана.