Сократ и изкуството на диалога

44 притчи на древногръцкия мислител в една книга Наричан „най-мъдрия от всички мъдреци“, древногръцкият философ, изрекъл думите: „Аз знам, че нищо не знам…“, е една от най-интересните и ярки фигури на античния свят. Всичко, достигнало до нас, е предадено от учениците му – Сократ не е записал нито една своя мисъл, защото е бил убеден, че истинското знание и мъдрост са в живия диалог и в полемиката с опонента. Той е първият, който насочва интереса си към принципите на живота и твърди, че философията не е в догмите, а в начина, по който живеем. Преди него гръцката школа се е занимавала предимно с метафизични въпроси от типа „защо светът се случи“ и „от какво е изграден“. Възгледите му за „непротивенето на злото“ изпреварват с няколко века основните постулати на християнството. Още през V в. пр.Хр. Сократ налага някои революционни и до днес убеждения. Сред тях е това, че щастието е напълно достижимо чрез лични усилия – като хармонизиране и рационализиране на човешките желания. Ключът към щастието, твърди той, е да се обърне вниманието встрани от тялото и да се насочи изцяло към душата, да се научим да усмиряваме ума, за да постигнем божествено състояние, подобно на спокойствие. Мъдрецът не приема пари от учениците си за своите беседи. Така обрича себе си и семейството си на недоимък, заради което търпи гневните изблици на жена си Ксантипа, но остава верен на убеждението си, че: „Щастието е скрито в това не да получаваш всичко, което искаш, а в това да развиеш умението да цениш и малкото, което получаваш.“ До този момент щастието се е смятало за рядко явление, запазено само за малцина, облагодетелствани от боговете. Идеята, че човек може да получи щастие за себе си, е смятана за високомерие и дори вид прекомерна гордост и е била заклеймена със сурово наказание – чаша с отрова. Това е присъдата, която Сократ приема с достойнство, успокоявайки учениците си, че цял живот се е готвил за смъртта чрез философията. Всичко, изречено от него преди 25 века звучи абсолютно актуално и днес, като например схващанията му за възпитанието: „Ако можех да се изкача на най-високото място в Атина, бих издигнал глас и обявил: съграждани, защо се трудите толкова, за да съберете богатство, а говорите толкова малко на децата си, на които трябва един ден да оставите всичко?“ Книгата е първата от новата поредица на издателство „Милениум“ „Философия за всеки“. Някои от следващите заглавия в нея ще бъдат посветени на Конфуций, Соломон и Сенека.