Символиката на приказките

Приказката като всички древни предания препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството. Но митът не само като притча, като устно предание, а преди всичко като същностно философско понятие, като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек и следователно — като част от колективното съзнание. И понеже това прасъзнание е безсмъртно, те също остават непреходни, колкото скептично или нихилистично да е настроен нашият съвременник. Тези митични образи се появяват в сънищата, при видения или в състояние на транс. Голяма е заслугата на Фройд и не по-малка на Юнг, че всеки по свои начин им отдава подобаващо внимание. Същите митични съдържания се проявяват не по-малко ярко в рисунката и живописта. Ето защо те намират широко приложение в съвременната психотерапия. Както в много митове, така и в приказките, е заложена дълбока символика. Да се разтълкува тази символика е вълнуващо преживяване. Неочаквано добре познатите ни и не толкова познати приказки добиват съвършено друг смисъл. Научаваме за устройството на човека от психологическа гледна точка, за неговото развитие и за „посвещенията", до които го води животът. Многопластовият подтекст и скритата мъдрост на включените в сборника приказки ще очароват всеки читател. В изследването са включени известните приказки „Малечко-Палечко", „Червената Шапчица", „Пепеляшка", „Снежанка", „Златната птица", „Момичето без ръце", „Жабокът-цар или Железният Хаинрих", „Верният Йоханес", „Дванайсетте братя", „Братче и сестриче", „Трите пера" и „Двамата братя".