Си-ви

Особено е чувството, когато подготвяш собствената си книга. Ставаш твърде критичен, неспособен да понесеш чуждата критика. И те обзема паническа истерия - ами ако не съм толкова добра, колкото си мисля?! Всъщност, не се съмнявам, по-скоро, егото ми се е свило от ужас, в случай, че не получа количеството аплодисменти, необходимо ми да знам, че си е заслужавало личните ми терзания. Защото (паузата) всичко е лично. блажени са вярващите, защото тяхно е царството небесно. нихилистите, майната им. "кавър летър" ценни ми мой бъдещ фен, или настоящ - неразпознал ме още, с още по-ценно за мен колебание - да ме имаш или не. аз няма да отворя за теб дълбините на мъдростта, да променя света ти - също няма. няма и да се почувстваш важен от това, че разлистваш най-личното ми. няма и гаранция в лоялността ми - аз съм една, а тиража е в огромен излишък на контакт-листа в телефона ми. а възможно е също, да се променя, щом видя себе си с корица и баркод на гърба. може и да се разпознаеш, без да сме се пресичали. може и да сме се срещали. може и да сме се разминали даже. а може и да стоим на една повърхнина. тогава изглежда е имало смисъл, не само за алчното ми его. "синсърели йорс" милкана