Шум от писменост

На А. /не ангел!/ Както се разхождахме с Поета в покрайнините на Благоевбийч- бряг на мръсния канал, който се влива в хоризонта на Елада, докато си разоравах вените Поетът търсеше минзухарчета сред голямата нужда на Благоевбийч, който е и бряг. Поетът видя глухарче и подскок-подскок, тагадък-тагадък, откъсна го и каза: “Ето минзухарче съвършено като мен!” Твърде късно беше да умирам.