Седмото небе

СЕДМОТО НЕБЕ Художникът, сега с цветя отрупан, качил се е на седмото небе. Защото вижда се дори без лупа върху платната в този хубав час, че има го това, което бе, което преживя, което срещна - без грим и маска, както е при нас: еднакво праведно, еднакво грешно. Художникът обаче бавно слиза като по стълба в делничните дни. Той знае: официалната си риза ще трябва с тениската да смени, да грабне четката в ателието и да се труди всекидневно, сам. Макар и седмо да си е небето, не може дълго да остане там. Че творчеството долу се съзижда - на делника пред искрения съд... А е небесата чаканото свиждане - ако заслужиш - идва някой път.