Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти

Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен аптоп в затаена самота, извисена над делниците. По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. Тук миналото не е минало, а непрекъснато се случва пред очите ни. Малцина са тези, които с дума, внезапно сравнение или фраза могат да възстановят глъчка, вълнение и цяла епоха. И прочетеното да се превърне в преживяно за читателя. Земна и извисяваща книга едновременно! (Георги Господинов)