Ранима

Намирам сили дори в ранимостта си. Дори когато мислите ми по несбъднатото между нас ме натъжават и объркват и помрачават цвета на ирисите ми... Дори когато се губя, докато търся как да излея навън чувствата си към теб които прелливат в търсене на споделеност. Ранимост и сила се редуват, за да дълбаят белезите, на които нашата несподеленост е щедра. Някой ден може заедно да седнем и да ги преброим, и да ги докоснем, да помълчим...