Приказки за времето. Истории за жени

Очаквайте на 4.02.2020 г. Има книги, които не те водят директно от началото до края си, а извиват пътищата си в странни лабиринти. Въртят те в кръг, докато ти се завие свят. Като в словесно танго долавяш ритъма – напред, назад, стъпка обратно, но го усещаш не с ума, а с тялото и сърцето си. В ръцете си държите точно такава книга. Тя не може да бъде преразказана. Дори опитът да бъде анализирана е предварително обречен. Това е книга вихрушка. Обичайно така изглежда животът, въпреки всички наши усилия да го вкараме в драматургична логика. Лутаме се – както в тези страници – между поезия и проза, между лудост и мъдрост. Людмила Нинова е позната на читателите с три стихосбирки и с друго име – Людмила Грозданова. През 2012 г. излизат първите ? книги – „Спомен за тромпетиста“ (посветена и вдъхновена от Борис Христов) и „Дива череша“. През 2018 г. е публикуван третият ? сборник стихове: „Тъга с обувки подпетени“. „Приказки за времето“, която държите в ръцете си, е отражение на своята авторка – вихрена, трудна за описване. Журналист, PR, поет, жена с въображение и история, Людмила е вплела себе си в тези страници. Това е книга без жанр, особена амалгама от мисли и емоции, връщане към миналото, взиране в настоящето и надежда. Смесването на литературни форми, промяната в ритмиката, неравноделният такт на словото напомнят баладите на древните бардове, но в нетипична, изключително женска интерпретация. Книгата е холограмна – всяка емоция се съдържа в цялото и в отделните ? части едновременно. Затова е лесно да се отделят една от друга мислите, да се разкъса на цитати. Всеки един от тях е зареден със самодостатъчна енергия. Прилича на личен дневник, разпилян от вятъра. Читателят е изкушен да събира отделните части, да ги съчетава по собствен начин, да разменя като във вълшебен пъзел местата им. „Приказки за времето“ е едновременно вглъбен монолог на автора и активен диалог с читателя. Книгата сякаш е тест за съмишленици, магически способ за откриване на сродни души. Подобни книги трудно се вкарват в общ контекст, защото зависят много повече от погледа на читателя, отколкото от намеренията на автора. Убедена съм, че всяка жена, отворила тази книга, ще прочете нещо различно, нещо само свое. Приятно четене!