Последните момичета

Носител на Международната награда на авторите на трилъри Преди десет години колежанката Куинси Карпентър отива на ваканция с петима приятели и се връща сама: единствената оцеляла от клане, достойно за филм на ужасите. В миг тя се превръща в член на клуб, към който никой не иска да принадлежи – група оцелели, познати като „Последните момичета”. Лиза, изгубила девет състудентки от университетския женски клуб, убити с нож от изпаднал възпитаник на колежа; Сам, сблъскала се с Мъжа с чувала по време на смятата си в „Найтлайт Ин”; а сега и Куинси, която тича окървавена през гората, за да избяга от Пайн Котидж и мъжа, за когото говори само като за „Него”. И трите се опитват да оставят кошмарите зад гърба си, и въпреки опитите на медиите да ги съберат в ексклузивно предаване никога не се срещат. Към момента Куинси се справя добре – може би дори страхотно, благодарение на предписания ксанакс. Има си грижовен /почти/ годеник – Джеф, популярен блог за домашни сладкиши, прекрасен апартамент и терапевтично присъствие в лицето на Куп – полицаят, спасил живота й преди толкова много години. Паметта й дори не й позволява да си припомни събитията от онази нощ: миналото е дълбоко заровено. Поне докато Лиза, първата от Последните момичета, е открита мъртва във ваната си, с прерязани вени, а втората, Сам, се появява на прага на Куинси. Профучавайки през живота на Куинси като вихър, Сам явно възнамерява да я накара да изживее отново миналото, с все по-тежки последици. Всички те карат Куинси да се запита защо всъщност я търси Сам. А когато на бял свят излизат нови подробности за смъртта на Лиза, животът на Куинси се превръща в надпревара с времето, докато се опитва да отдели истините на Сам от лъжите й, да се изплъзне на полицията и настървените репортери, и – най-жизненоважното – да си спомни какво всъщност се е случило в Пайн Котидж, преди започнатото там преди десет години да бъде довършено. “С майсторското си перо Сейгър ни държи в напрежение и неведение до последната страница. Изключително свеж талант в сферата на психологическия съспенс.” Kirkus Reviews