Полунощни приказки

Колекционер, живеещ сред "блажни" творби с изображения на пищни тела, наследява картина от XV в., представяща измършавялото тяло на Христос. Не след дълго това "постно" разпятие налага строгите си естетически канони на всички картини в къщата. Бузестите лица започват да се разлагат, мазните - да се топят. Така "постното" взема превес над всичко и собственикът им е принуден да се върне към по-фундаментални, по-"изчистени" ценности. Това е първата от трите "Полунощни приказки" на именития белгийски поет Емил Верхарн /1855-1916/. Писани съвсем в началото на творческия му път /в единствено издание от 1884 г./, тези негови "младежки увлечения" дават съвсем различна продстава за твореца, преди да се превърне в известния по цял свят поет на новите времена.