Поетика на съгласието и несъгласието

Йордан Ефтимов /р.1971/ е автор на онографиите "Опровергаванат добродетел: Опити върху Цветан Марангозов" /2008/, "Двойното дъно на класиката" /2010/ и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм" /2012/. Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет /1994/. Монографията се състои от четиринайсет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българскат поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на литературната история, но тъкмо на него монографията настоява. Но в този труд още по-важна е стратегията на използване на интердисциплинен подход - между микроисторията, антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Прожекторът е фокусиран върху текстове на Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова.