Панорама; Бр.5/2011

Дар Ден, неизказано щастлив. Мъглата се вдигна рано, трудих се в градината. Колибри кацаха за миг над чашките орлови нокти. Нямаше в света неща, които бих желал да имам. Не знаех никого, комуто би си струвало да се завижда. Забравих лошите събития. Не се срамувах да си мисля, че съм това, което съм. Не чувствах в тялото си ни най-малка болка. Изправяйки се, виждах синьото море, платната. Бъркли, 1971