Откраднато небе

Андрей умееше да цени миговете. Моментите на чиста, силна и неподправена емоция. И като безпогрешен фотоапарат запечатваше тези прашинки история дълбоко в себе си. Понякога толкова дълбоко, че само най-близките му успявахме да усетим какво таи в сърцето си този голям и силен мъж. В тези страници са подредени, като в албум, най-скъпите му спомени за хора, места и безкрайното небе. Небе, което открадна за себе си и за хората, на които помогна да азперят криле... (Правда Първанова)