Осъден от съдбата

Навлизаме в свят, който на пръв поглед изглежда познат, но ако се вгледаме отблизо усещаме трагичната съдба на един високо интелигентен човек, инж. Стефан Влайков (Теди), преминал през дебрите на прехода към демокрация в нашата страна, живял и работил в България и в САЩ. Тази съдба, невидима, ала винаги присъстваща, определя живота на човека, независимо от случайностите, с които той е изпълнен. Любителите на човешката душевност ще навлязат във вътрешните подбуди на героя, в смисъла и съкровената последователност на неговите мисли и постъпки…. В края на 60-те години на миналия век Теди извършва предателство към най-близкия си човек и така става непряк причинител на смъртта й. През следващите десетилетия до началото на трансформацията на българското общество, започнала с Десети ноември 1989 година, въпреки богатата си духовна култура и висока чувствителност към световните образци на изобразителното изкуство, които възприема на живо в музеите на Западна Европа и САЩ, той не може да избяга от постъпката си в миналото. Обстоятелствата така се стичат, че Теди извършва още едно предателство – предава съмишлениците си. И не може да избяга от себе си, живеейки в Ню Йорк, Сейнт Луис и Санта Фе през следващите десетилетия…..Последното му предателство е предателството към самия себе си.