Опитът

„Опитът“ на Русана Бърдарска е монументална творба. Книгата представлява сложно взаимодействие между много литературни жанрове. Но тя не остава само на терена на литературата, а интервенира и на терена на документалистиката. Какво е въображението на нашата памет? Какви са любовите и разводите между личното и публичното в собствената ни съдба? Между своето и чуждото? На кой от повествователните гласове от „Опитът“ можем да се доверим? Каква е цената на постмодерната игра - и кога всичко става смъртоносно сериозно? Русана отговаря много интимно на тези банални въпроси и минава отвъд стереотипи и автоматизми. Тя е твърде умна жена. И пише ужасно увлекателно. Резултатът е, че виждаме постройката на собственото си време, виждаме я през телескоп и под микроскоп. И предизвикателствата за интелекта са толкова големи, че забравяме кое какво е.“ ~ Марин Бодаков „Русана Бърдарска се ползва умело от семантичните връзки и родства, от метафоричния потенциал на думите и от разнообразна фразеология. Доброто владеене на други езици й позволява да дълбае в коренищата на българския и да изважда оттам негови позабравени компетентности. „Опитът“ показва богата ерудиция в полето на хуманитаристиката. За внимателния читател бързо ще стане ясно, че с тези свои текстове авторката опитва една концептуално изведена алюзия с оригиналната същност на есеистичното и „Опитите“ на Монтен, акцентирайки същевременно върху кръвната връзка на този жанр с литературния нагон изобщо.“ ~ Андрей Захариев „Мисля, че подобен жанр не се появява всеки ден в българската литература. Бих направила собствен опит да определя този труд: мемоари с елементи на разсъждение, философски есета с автобиографична нишка или, както самата авторка дава определение някъде, „популярна философия с екзистенциални елементи“. Във всеки случай мотото преди началото на същинския текст ни уверява съвсем лаконично и не без намигане: „Това е книга“. Нека добавя: това е книга на интелигентен, начетен, задълбочен автор. (…) Това е книга. И тя определено се опитва да каже максимално много неща. Ако трябва да избера един послевкус, то това е заседналата в гърлото горчивина от нашата трагична незначителност, от непосилните мащаби, в които се движи крехкият смисъл на нашия живот, от зловещата красота на звездното небе.“ ~ Антония Апостолова за Литературен вестник