Обикновени разговори

"Обикновени разговори" е книга, създадена наобратно. Първо бяха рисунките. Пенко ги публикуваше в социалните мрежи в продължение на месеци и отзвукът беше голям. Хората чакаха с нетърпение всяка следваща рисунка и се интересуваха от съдбата на двамата герои – козела и неговия стопанин Никодим. Затова решихме да ги съберем и издадем в книга. Когато има книга, добре е да има и нещо написано. Отново Пенко предложи това да са разговори между двама приятели (доколкото човек и козел могат да бъдат приятели). Оставаше само да ги напиша. Думите дойдоха сякаш от само себе си, защото не се намесвах много, а оставих Никодим и Козелът да разговарят. За обикновените неща. Никодим! Защо ни е тази снимка за спомен? – Така ще си спомняме един за друг, ако се разделим. – Ще се разделим? – Не, няма. – Току-що го каза... – Казах ако се случи да се разделим. – Ще се случи ли? – Може да се случи. Но не е задължително. – Няма да се случи! – И аз така мисля. – Никодим? Ще се снимаме ли? – Да. За спомен. – Нали няма да се разделяме? – Като остареем и погледнем снимката, ще си спомним какви сме били като млади. – Хич не ни трябва! Ще ни хване яд, като се гледаме! – Възможно е. – Хайде да не се снимаме! – Вече сме си платили. – Добре тогава. – Приготв? се, сега ще дойде фотографът! – Никодим, ама да знаеш, че хич не ми трябва снимка. – Защо? – Къде ще я държа? Нямам джобове. – Мога да ти ушия дисаги. – Малки, като за мен? – Такива. – Ти си уший дисаги! Аз да не съм магаре! Сотир Гелев