Ноа Ноа

О слънчево знаме, което Океанът раздипля, триумфиращо във великолепните небеса на юга, Цвете на Островите, Истинският Рай ли си ти? Под сенките на панданите знаеш, че е хубаво да любиш, под сенките на панданите и на брега на морето. Наве наве фенуа. Ноа ноа. Райско място. Уханно място. Обхванат от отегчение от рутината, стриктните правила и изкуствения привкус на Европа, прочутият художник Пол Гоген бяга от Париж в търсене на нов живот и ново вдъхновение сред пасторалния рай на Френска полинезия. Таити, където сутрин животът се събужда със смях, така, както и е заспал. Където удоволствието е единствената работа и самият труд се превръща в удоволствие. Мъжете пеят, а жените с танци изобразяват любовта, която канят с настъпването на нощта. Сгъстено в непрогледните дебри на гората, уханието на радост опиянява пътешественика, а несвършващото лято нашепва за вечна младост... Поезия и проза, сън и действителност се преплитат, за да разкажат приказка за Рая. Гоген запечатва спомените си в десетки картини и една книга, посветени на мястото, което е бил заставен да напусне, но то завинаги остава негов дом.