Натюрморт с мъже

Разказите на Любомир Николов са странни, разноцветни, изпълнени с приятна ленивост и най-вече - лишени от клишета. В тях, слава Богу, не дрънчи с ръждясали пранги призракът на комунизма, нито дебеловрати мутри оставят кървави петна по килима. С присъщия си черен хумор Любо пише за неща, които озадачават, смело пъхайки ръце в подмолите на въображението. Той създава истории с онази непосилна лекота, с която децата се усмихват щастливи в съня си. /Аглика Георгиева, журналист/