На ръба на света

Под купола сме всички, Пиеро... Чуперчим се във цирка на Живота, издялква ни от чам или ребро един брадат самодоволен Господ. Въртим се в кръг по цветния манеж, умираме и сменяме костюма, за да се върнем в тяло на младеж или девойче. Весим се на думи и правим възхитителни салта в преносен смисъл или пък буквално, изтръгваме си бедните сърца и ги заменяме за скрап. И гледа жално лъвът - от стрес оплешивял, с окапала от щур разврат опашка. И ненапразно знамето е бяло над купола и ненапразно плачем... Мой клети изоглавен Пиеро, безгласен разказвачо на съдбата... Понякога си мисля, че си Бог, изгубил се в живота на земята.