Момчето, което ходеше с краката нагоре

“- Чакай! Ти за какво черно ми разправяш? - За онова от долната земя. То не е виновно. Аз разклатих пръв. Не знаех, че толкова съм силен. Ако знаех, нямаше да клатя толкова. - Кое си клатил? – попита объркан зеленият. - Черешата, кое. Те после, Стриганата глава и Вакльо, ми казаха да не клатя, че така ставали войните – от нищо и никаква работа, ама късно. Черното момче се беше вече ядосало. Рекох да почеша по корема един самолет и да му се метна, но то разклати корените така силно, че и такъв катерач като мене не издържа. Клонът се счупи и аз паднах долу. Ако бях дете на някой цар, готова ти войната. Късмет е имало, че попадна на мене. Аз хем съм добър, хем не съм и богат. Та казваш, че не е паднал никой от вашите?” Васил Загорски