Метафрастика

Агиологията е богословска наука за християнската святост. Разделът за живота и почитта към светците у нас се обозначава с понятието агиография. Първоосновите на агиографията са историческите книги от Новия Завет — благовестните повествования на Матей, Марк, Лука и Йоан за земния път на Спасителя и книгата "Деяния на св. апостоли", чийто автор — св. евангелист Лука — се приема за пръв агиограф. Житията всъщност продължават Евангелската история. Отначало паметта за мъчениците Христови се пазела записана във възпоминателните диптиси и римския календар. По-късно се оформят Месецословите (|1Г|УоА,6уюу) с прибавянето на ветхозаветните светии, Господските и Богородичните празници. Постепенно с разрастването на християнската литература, за да се пробужда стремеж към подражание с дела и благоговейна почит към небесните покровители на хората, се обособяват житията (рю<;, уНа) и похвалните слова (еуксоцюу). В тая жанрова област върхови постижения оставят Атанасий Александрийски, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Свои приноси имат блаж. Йероним, Евсевий Кесарийски, Йоан Мосх, Паладий Еленополски, Теодорит Кирски, Кирил Скитополски, Леонтий Кипърски, Магистър Никита и ред други знайни и безименни житиеписци. Цяла епоха в развитието на агиографията е реформата на блаж. Симеон Логотет и Метафраст. Предлаганото изследване се открива с наблюдения за художественото въздействие на агиографските четива. Личността на св. Симеон е разкрита по писмените предания от Михаил Псел до Агапий Ландос. Обхванато е проникването на Метафрастови съчинения в старобългарската литература, показана е съдбата на славянската метафрастика до св. Димитрий Ростовски. Метафрастиката е начин на регламентирано мислене, на боговдъхновено творческо поведение, в резултат на което житията стават неотделима част от богословската култура и ясно се разграничават от гръко-римския биографизъм. Същата характеристика се отнася и за иконографията.