La vie en rose и други такива

"Принцът целунал Спящата красавица и тя, разбира се, веднага се събудила... Усмихнала се насреща му и тогава той с ужас усетил дъха й: бил забравил да си помисли как ли ще й мирише устата след всичките ония сто години непробуден сън в омагьосания дворец, където миришело на мухъл и прогнил паркет, а по ъглите наоколо тъмнеели петна от стари наводнения. Тя пак се усмихнала и от отвращение Принцът още там станал звяр. И й шибнал два шамара." Христо Карастоянов