Кройцерова соната

Една от най-великите повести на руския писател Лев Толстой „Кройцерова соната“ е написана през 1889 г. и скоро след това бива цензурирана от родните и американските власти. Кръстена на музикалното произведение за цигулка и пиано на Бетовен, тя на свой ред дава вдъхновение на голям брой творци да използват елементи от нея за екранизации, пиеси, балетни постановки, музика и картини, но също така разгневява редица политически и обществени личности с основната си идея. Дворянският предводител Позднишев има бурна връзка със съпругата си, която често довежда двойката до скандали. След раждането на първото им дете обаче всичко се променя. Съпругата му се разхубавява още повече, интересът на мъжете към нея нараства, а Позднишев вкусва горчивината на заслепяващата ревност. Един музикант и едно известно произведение поставят края на търпението и рационалността на главния герой и довеждат любовния триъгълник до фатална развръзка. Любовта и ревността са просто средства, които Толстой умело използва, за да обрисува идеалистичната представа за непорочността и нейната градивна сила в човешкия живот – идея, в която самият той вярва безпрекословно до края на живота си. За автора Лев Николаевич Толстой често е определян като най-великия романист в световната литературна история. Автор е главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си – и на пиеси, есета и религиозни трактати. Сред най-известните му произведения са романите „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, а „Кройцерова соната“, въпреки противоречивите реакции в обществото, се счита за една от най-важните му новели. През 80-те години на 19 век възприема религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор.