Кардиограми: Дневник 10 ноември 1989 - 30 декември 1992

“Георги Марковски не е мълчал и там е неговото достойнство. Първоначално сигурен, че изразява мислите си заради самия себе си, накрая той преодолява своята толкоз трогателна стеснителност; той изразява надеждата, че приятели може би ще сметнат изповедите му за значими, че ще им дадат гласност. Уверени сме, че малцина като Георги Марковски ще пожелаят да застанат с открита съвест пред бъдещето - нека съди то! „Кардиограми" е твърде точно заглавие. По-точно би било „Сеизмограми". То е адекватно на онази силно начупена линия, която доказва трусовете в съзнанието на поколението ни и която ни докарва до интензивното отделение. Това не е най-лошото, мисля си; боя се за още живите, на които предстоят тепърва трусове.” Вера Мутафчиева