Из българската историческа фонетика

Трудът представя развитието на корелацията твърдост-мекост на съгласните в българския език като резултат от взаимодействието на съгласните и следващите ги предни гласни. Изследването е поставено в широк филологически контекст. Проследяват се в диахронен аспект явленията, свързани с разширяването на мекостната корелация и предизвикали появата на нови меки съгласни. Специално място е отделено на новата йота и въздействието й върху предходните съгласни.