Историята на една любов; Ч. 2

“Беше четири месеца преди смъртта й. Мама се беше издокарала в пъстрия си пеньоар. Седеше на дивана - на любимото си място - под голямата снимка, на която бяхме аз, баща ми и тя: лятото на 1946 година. Единственото, може би, щастливо лято в живота им. Беше се съгласила да я запиша с видеокамерата -сега си мисля, че всъщност е предчувствала края си. Идвах следобед четири дни поред. Пусках камерата и я слушах. Отвреме навреме й задавах въпроси. Понякога звънеше телефонът и ни прекъсваше. Влизаше синът ми Асен, търсеха го от „Монитор" - той все още е кореспондент на този вестник. Веднъж докарахме Тамарка, дъщерята на малкия ми син Недялко - в количка - беше на три месеца и мама я видя за първи и последен път. Своята единствена правнучка - родена в годината на смъртта й./.../” Недялко Йорданов