Индигото на Гьоте

Студиите и есетата в тази книга са продължение на "Лелята от Гъотинген" (2005). Писани между 1990 и 2008 г., текстовете, събрани в първата част, обхващат литературни интерпретации на произведения на възлови автори (Платонов, Бекет, Кундера, Цветан Тодоров) и възлови проблеми на XX в.: утопията, тялото, писането, (авто) биографията. Във втората и третата част студиите са посветени на теоретически въпроси, свързани с производството на социално пространство и време - от създаването на идеологически топоси (родина, регион, център, периферия) до културното конструиране на категориите на "литературното време" (период, история, класика). С едно свое есе, дало и заглавието й, книгата напомня за онези игрови времена от епохата на разпадащия се социализъм, в които всеки написан ред имаше свой тъмен, обратен отпечатък, а писането и четенето бяха забавно и опасно занимание.