Името ми да пребъде в светлина

Един роман за Мимар Синан... Изключителен живот и история между настоящето и миналото... Една безразсъдна любов с разтърсващ край... Той е военен инженер, построил всевъзможни укрепления, пътища, мостове, акведукти. Половин век е главен султански архитект, назначен от Сюлейман Великолепни. Навред се разнася славата му на един от най-значимите османски архитекти. Неговите строежи са сред шедьоврите на ислямската архитектура. Наред с великолепието на Сюлеймание в Истанбул, Селим джамия в Одрин, изисканата Михримах джамия е и джамията Баня Башъ в центъра на София. Смята се, че Синан е българин, син на християни, взет за еничар. Съдбата на великия архитект се преплита с живота на единствената дъщеря на Сюлейман Великолепни и Хюрем – Михримах. Любовта кара Михримах да рисува върху вода, а Синан да издига неповторими постройки. Името на Михримах означава Слънце и Луна. За Синан „Когато моето Слънце залязва, изгрява моята Луна...”. Заветните му слова са: „Името ми да пребъде в Светлина.” Неговите градежи са парченца от Рая. Той е пътеводителят на всички майстори, пред него коленичат планини и пустини.