И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА Сам дяволът я сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят. Затворена е всякога вратата, а мракът спи и през деня във стаите. Дъждът гризе мазилката и бяга през счупените водостоци от олово и като пот по челото на болен по сивите стени избива влага. И снощи (ти видя ли от прозореца?), когато писна ненадеен вятър, разтвори се, затвори се вратата, забиха нощни кучета на двора и черна сянка, дълга като копие, разчупи се на каменните стълби и аз видях, и аз познах там мъртвия, когото преди девет дни заровиха. 1925 г.