Homo Epistularum и животът вчера

Било е време - и в живота, и в литературата - писмата да се възприемат като форма на съществуване. Днес те са част от ненужния и изхвърлен реквизит на миналото. Неслучайно обаче продължава да е жива думата анахронизъм - това ще рече, че тя има какво да изразява и човекът изпитва определена нужда от него. Така е с писмовното наследство. Сигурно в някоя литература има такава книга. В нашата няма - или поне не в този вид и обхват във времето и текстовете. Но не това е причината да се заема с нея. Или - не основната и единствената. Другите - че става дума за диалог, в който поводите и темите са винаги свързани с литературата и литературния живот; че този диалог се води между участници, единият от които е писател художник, а другият - скромен литературен критик и историк. Но и двамата, в различен смисъл, имахме ограничен достъп за публичност, така че немалко от въпросите, които ни занимаваха, е нямало как да бъдат изявени освен в частна писмовна форма. Оказахме си се, по различни причини, аз и Йордан Вълчев, необходими един на друг, особено след като стигнахме определена степен на опознаване и откровеност в отношенията. Така избрания надслов на книгата го оправдава категорично и пълно само един от двамата - Йордан Вълчев. Мнозина от общувалите с него са убедени, че той беше истински homo epistularium - буквално всеки ден изпод ръката му тръгваха към кого ли не цял сноп негови послания, препоръки, благодарности, хрумвания, възражения. Правеше го с чувство за дълг, а не само по навик и от тщеславие. И беше неуморим. Цял том могат да съставят неговите „открити писма" - тръгващи от най-различни поводи на несъгласие и възмущение, отправени към институции и лица от възможно най-широк регистър. Веднъж това ще бъде до министъра на отбраната и „генерала конник" Владимир Стойчев; друг път, заради тенденциозно представяното дело на Кирил и Методий - до редакцията на в. „Литературная газета" в Москва; трети - до министъра на образованието акад. Илчо Димитров; четвърти до главния редактор на в. "Литературен фронт", на в. "Поглед", "Работническо дело" и пр. И този том ще бъде добър урок по гражданска доблест и писателска съвест.