Хлапета

На пръв поглед „Хлапета“ на Александър Чобанов е неангажиращ роман, разказващ за гимназиалните щуротии на трима приятели. Но проследявайки детайлно историята и символиката на описаното, става ясно, че в основата на книгата са залегнали много по-дълбоки теми и мотиви. Сюжетът ни връща в 90-те години на миналия век. Атанас, Ангел и Петър заминават за летен лагер, който е на път да ги промени завинаги. Момчетата откриват загадъчен ръкопис и срещат две момичета, които тотално преобръщат живота им. Какво е общото между ръкописа, Ралица и Яна – тримата приятели разбират в края на тяхното магическо приключение. Романът на Чобанов спокойно може да се нареди сред забележителните български постмодерни романи. Персонажите, които авторът изгражда, са интересни, значещи, такива, които имат какво да разкажат. В „Хлапета“ героите се опитват да намерят себе си, да се определят като личности. Те са на границата между детството и съзряването. С лекота се впускат в приключения, защото все още могат да си го позволят. Отговорността не им е присъща. Както в повечето постмодерни романи, и тук откриваме сблъсък на поколения, култури и ценности. Александър Чобанов ни разказва за свят извън познанието, изпълнен с мистерии и загадки, където границите между въображаемото и символното, истинското и фалшивото просто изчезват. Не съществува реална действителност, не съществува автор, личност, сюжет, символ, време и пространство. Романът „Хлапета“ е съставен от опозиции, противоречия и преплитане на противоположни тези, но всички те намират мястото си в книгата. Изборите, действията и мислите на героите ги събират, а всяка тяхна стъпка ги повежда към едно незабравимо и необикновено пътуване.