Град на момичета

През 1940 г. деветнайсетгодишната Вивиан Морис е изгонена от колежа „Васар“. Родителите й я изпращат в Ню Йорк, за да живее при леля си Пег, собственичка на пищния, но рушащ се театър „Лили Плейхаус“. Там Вивиан се запознава с цял космос от нетипични и харизматични персонажи. Но когато се замесва в скандал, светът й в Ню Йорк се преобръща с главата надолу. Тъкмо драматичната промяна обаче я води до ново разбиране за свободата и в крайна сметка – до любовта на живота й. Сега, вече на 95, Вивиан си спомня не толкова със съжаление, колкото с удоволствие за събитията от онези години. В даден момент, казва тя, жената просто се уморява да се срамува от всичко. И най-сетне е свободна да бъде себе си. Елизабет Гилбърт разказва необикновената история на една млада жена, която открива, че не е нужно да си добро момиче, за да бъдеш добър човек. Написан с дълбока мъдрост за човешките копнежи и взаимоотношения, романът „Град на момичета“ изследва темите за женската сексуалност и себе­опрощаващата равносметка в края на човешкия живот.