Дуели на честта. Лирика

Свят, в който има луна, предполага и свят, в който има поет. Свят, в който има поет, предполага и свят, в който има луна. Ето как, с посредничеството на поета, луната може наистина да "се озърта с възхита". Не можеш да разделиш поета и луната, без да разрушиш вселената, по същия начин, както не можеш да разделиш главата и краката, без да разрушиш тялото. В този смисъл светът е един човечен свят. /Алън Уотс/