Дестине ООД

Томаш Хокеш (р. 1968, Прага) е почти ренесансова личност: писател, реставратор, музикант. Като автор и лицензиран реставратор на храмови витражи има възможността да се докосне в буквалния смисъл на думата до старинната архитектура и изкуство, което е в синхрон с дългогодишния му интерес към историята – далечна и близка. Първият му роман „Малкия бог“ отвежда читателя до началото на нашето летоброене и разказва за настъплението на келтите в чешките земи, за друидите и културата, която са оставили. Романът му „Палячковци“ е посветен на хората, съумели и в зряла възраст да съхранят нещо от „детето в себе си“, тоест собствената си идентичност. Лирично-философската повест „Дестине ООД“ е вик срещу масовото манипулиране на мозъци и нарастващите възможности на техниката, далече изпреварващи зрелостта и морала на тези, които злоупотребяват с нея. Томаш Хокеш от дете свири на китара и продължава да участва в концерти на различни състави като изпълнител и съавтор на музиката. Понастоящем работи върху широка белетристична фреска за живота през епохата на барока. Третата книга на Томаш Хокеш е различна от предишните две: „Малкият бог” (2004, 2008) и „Палячовци” (2009). Докато първите две книги на Хокеш разискват темата за оформянето на личността, „Дестине ООД“ обсъжда именно края на „зрялата възраст” чрез безчовечна, лишена от романтика визия. Лъч светлина привнася любовта, разиграваща се сред кулисите на драматичното съвремие. Сблъсъкът в повествованието носят тъмните сили, произлизащи от „невидимо” подземно общество долу, тайно братство, чийто девиз е колективистичната съпринадлежност, а смисълът му е да съхрани живота на човешкия свят горе. С неконтролируемата си психика, водеща до унищожителни действия и неврози, човекът се оказва враг на самия себе си. Хокеш поставя за решаване жестоко уравнение и намира отговора му в единствения възможен победител – личността, „коригирана” по тертипа на мрачни прогностици като Оруел, Хъксли или Замятин. „Дестине ООД“ е най-скептичната досега книга на Хокеш, но скептицизмът й е очистителен – финалът оставя впечатлението, че описаната антиутопия е сякаш прекалено близо до реалността, в която живеем. Радим Копач