Дърво за бесене на поет

Планината шава в облачни юргани, слиза - ври на лава - тръгва от вулкани, вятър дъх малее - мях мъгла тътрузи, преспи - зимни феи - гълтат смъртни бузи, слънчице на рида - роши, щипе, бучи, как - къде да ида - мъкна леден ручей, дишат ми усои черни - още ледни, еех, добрички мои дни - ята последни, бях ли - пях ли - лави ли вулканът свлече, Бог ли зме забрави - лед ледунка в глетчер, от каква направа, Боже, съм - не зная - между лед и лава - в ада - или в рая, лед тече - водици ледени се свличат, птици - идат птици, а пък аз - самичък... Странна птица - птичък.