Да прецакаш Чърчил

Стоян Вълев е автор на романа „Когато Господ беше в отпуск“, двутомника „Българският Декамерон“, разкриващ народния еротичен фолклор, сборника с разкази „Време за изневери“, сборник с преразказани от него „Най-страшните български приказки“. Преди да се обърне изцяло към литературата, завършва Пловдивския университет и е всеотдайно предан на журналистиката в Пловдив – усърдно пише в някогашния вестник „Отечествен глас“, бил е редактор в също някогашния вестник „Комсомолска искра“ и свръхактивен сътрудник на радио „Пловдив“. Бил е главен редактор на седмичника на СДС в Пловдив – вестник „Свобода“, а по-късно създател, съиздател и първи главен редактор на вестник „Марица“. Сега е отговорен редактор на електронния ежедневник за литература КНИГИ NEWS. Появата на световен критик в полето на литературата е рядкост. Такъв за мен е руският критик Висарион Григориевич Белински. В продължение на няколко години той определя безапелационно трите гения в руската литература. Това са Пушкин, Лермонтов и Гогол. В този смисъл за мен поне Стоян Вълев е истинско явление за нашите географски ширини. Талантлив, задълбочен, смел и за някои нелицеприятен, но точен, той е голямото име в родната литература, което трябва да ценим, четем и в което постоянно трябва да се вслушваме... Александър Томов Стоян Вълев остава верен на себе си, като продължава да ни изненадва с различно амплоа и с ярки роли, в които се превъплътява. Минал през всички етапи на журналистиката, запазил острия си репортерски нюх дори в стола на главен редактор, преподавал руска литература в Пловдивския университет, написал едни от най-магическите, но и най-човешките разкази в нашата литература, изследвал страстите и копнежите на плътта в „Българският Декамерон“ и във „Време за изневери“, събрал в книга „Най-страшните приказки“, сега той ни предлага исторически роман. „Да прецакаш Чърчил“ ни препраща в смутните времена около 9 септември 1944 г., когато Варна става мизансцен на едноактна политическа пиеса, режисирана от Сталин и Берия. На първия ред дими пурата на самия Чърчил. А след падането на завесата – аплаузи за автора!