Човекът с 1000 лица

Как малкото момче, покъртено от това, че неволно е причинило смъртта на едно птиче, след години се превръща в хладнокръвен убиец, който невъзмутимо и с чар води полицията за носа, бяга от най-строго охраняваните затвори на Канада и родната си Франция и накрая бива обявен за обществен враг №1 в тези две държави? Срещнал се с омразата, насилието и смъртта във Френско-Алжирската война и предприел макар и непоследователни опити да се впише в обществото, което го оставя да се справя сам с психическите си поражения, Жак Месрин му обръща гръб, слагайки началото на криминалната си „кариера” на гениален взломаджия и банков обирджия. Неговият най-голям „удар”, но и провал е начинът, по който живее – неподвластен на морала, етиката, законите, валидни за деформираното общество. Влечението му към смъртта, към разрушението – при цялата метафоричност на това понятие от психологията – се обръща преди всичко срещу всеки фалшив и покварен авторитет, бил той и на самата държава. Едва много по-късно, когато преди последното си бягство от затвора пише своята автобиография и същевременно своя обвинителен акт, Месрин отчита колко наивна е била представата му за щастие и успех: „Не подозирах, че онзи, който печели малко, е щастлив, защото го е спечелил с труда си; не подозирах, че не е нужно да имаш пари, за да си богат; […] че да създадеш семейство и да виждаш как растат децата ти, е повод за истинско и здраво щастие; че героизмът всъщност е всеки ден да се изправяш пред житейските несгоди.” Човекът с 1000 лица е едно от имената, дадени от пресата на Месрин и предпочетено за заглавие на българското издание на автобиографията му поради натрупана многозначност на оригиналното L’Instinct de mort по Фройд. През 2008 г. двата филма за легендарния гангстер "Обществен враг №1" (L'Ennemi public №1) и "Влечение към смъртта" (L'Instinct de mort) донасят на актьора Венсан Касел и режисьора Жан Франсоа Риши наградата „Сезар”.