Богохраними

Поезията на Свилина прониква отвъд възможностите на изобразяването на света – тя започва да го претворява, да моделира отново преплитащите се минало, настояще и бъдеще посредством цветове, отражения, отблясъци и мелодия. Разкрива ни умението на сетивата да виждат и чуват недоловимото, да търсят и разпознават човешката пълноценна взаимност и глухия стон, когато ни се изплъзва. "Богохраними" поставя истината, съня и спомена в една магична духовна реалност, където творчеството е всемогъщо, а любовта е всепоглъщаща.