Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Аз пътувах от много далече - от единия край на небето чак до другия край. В една вечер кафееночерна прекрачих прага, разделящ мира от войната. Бях нащрек да надникна в сълзи - сякаш в кладенец сух, и да срещна очи, пълни със смърт. А щом пукна зора като нар, една изнурена жена се усмихна на мен, чужденката. И през тази усмивка прозрях твойта горест и нежност, и сила, изтерзан Виетнам. За такава усмивка преминах от единия край на живота чак до другия край. Ханой, 14 септ. 1966